Произношението на френските звукове зависи също така и от ударението.
Във френски език както и в български език една от сричките на всяка дума се изговаря по силно от другите: li-vre, in-sti-tu-teur, res-ter, na-tion
Силата на изговора се чувства най ясно при изговарянето на гласната и тази носи тоничното ударение.
Такава гласна се нарича ударена - tonique, а тази, която не носи ударение - неударена - atone.
В български език тоничното ударение е свободно.
Във френски език тоничното ударение е фиксирано и неподвижно.
Във всяка самостоятелна дума то пада върху крайната сричка, ако тази сричка не е няма сричка: le-çon, pro-fes-seur, bon-té, beau-té, lé-ger
Ако крайната сричка е образувана с нямо е, ударението пада на предпоследната сричка: lut-te, fai-re, vi-vre, po-li-ti-que, li-brai-re
Във френски език както и в български език има едносрични думи, които нямат ударение.
Такива думи не се изговарят самостоятелно, а заедно с предходната (проклитики) или със следващата дума (енклитики) в изречението.
Такива думи са членът, предлозите, неударените лични и възвратни местоимения и съюзите:le livre (книгата) , la règle (линията), je viens de lire (току-що прочетох), je me lave (мия се)
La professeur et moi (Преподавателят и аз).
Ако изговорим думата, за да я подчертаем, да я изтъкнем, тогава тя получава второ ударение върху началната сричка.
Това второ ударение се нарича ударение за настойчивост - accent d'insistance:formidable, dernier, pre-mier
Ако думата почва с гласна, ударението за настойчивост може да падне или върху първата, или втората сричка: épouvantable или épouvantable
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!
Няма коментари:
Публикуване на коментар