четвъртък, 5 август 2010 г.

0018: Урок 9 - Френски звукове

Гласни (Voyelles)


Основните гласни във френски език, както и във всички други езици, са а, е, i, o, ou.

Освен тях френският език има две други гласни, които са особено трудни за нас, понеже не съществуват в български език: eu,u.

За разлика от българските френските гласни са: отворени - ouvertes, затворени - fermées, носови - nasales, къси - bréves, дълги - longues.

Това се дължи на обстоятелството, че по вечето от основните гласни имат разновидности, които представляват самостоятелни звукове, каквито няма в български език.
----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

понеделник, 12 юли 2010 г.

0017: Урок 8 - Произношение на френските звуковe

Произношение на френските звукове във френски език( Prononciation des sons français)

Произношението на голяма част от фреските звукове е различно от произношението на съответните български звукове.

1. Всички френски гласни и съгласните r и l се произнасят различно от съответните български звукове.

2. Не само ударението както е в български език, но и дългото и кратко, отвореното и затвореното и носовото произношение на френските гласни придават на думите различно значение.

3. Френските гласни, ударени или не, имат ясен и определен тембър и при изговарянето им мускулите на езика и устните са силно обтегнати и взимат дейно участие при учленяването.
Това не позволява както в българския език:
а) да се смесват звучни и беззвучни съгласни: свадба вместо сватба; гратски вместо градски;
б) да се вмъкват тъмни междинни звуци: театър, цикъл и др.
в) да се йотуват чисти гласни: юнак, идея, София, материя, пролетарият и др.

4. Учленяването на френските звукове става в предната част на устата. Това също така допринася за тяхната чистота и яснота.

Този начин на учленяване е много труден за нас българите, защото при произнасянето им ние не обтягаме мускулите на езика и устните, а ги държим отпуснати, както произнасяме съответните български звукове.

Френските звукове във френски език са: гласни - voyelles, съгласни - consonnes и полугласни - semi-voylles.
----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

петък, 9 юли 2010 г.

0016: Урок7 - Правописни знаци

Правописни знаци във френски език



Tréma ( ¨ ) показва, че в една група от гласни, гласната която носи този знак, запазва своя звук и се произнася отделно.

Tréma ( ¨ ) се поставя:

1. Върху i:
haïr - мразя, naïf - наивен, héroïne - героиня.


2. Върху е след u, за да покаже, че u се изговаря в думата:
aiguë - остра, contiguë - съседна.
Cédille ( ¸ ) се поставя под буквата с, за да се произнесе пред а, о - като s = на българското с:

façade - фасада, leçon - урок, reçu - разписка.

Trait d'union (-) свързва две или няколко думи:

porte-avion - самолетоносач, trente-deux- тридесет и две, parlez-vous? - говорите ли?

Apostrophe (') замества буквите а, е, i в края на едни думи пред други думи, които започват с гласна или нямо h (h muet). Това явление във френски език се нарича елизия (élision):

j'arrive вместо je arrive - пристигам; l'homme вместо le homme - човек; l'armée вместо la armée - армия; s'il pleut вместо si il pleut - ако вали.

Елизията става с:
1. le, la, je, me, te, se, ne, de, que и сложните съюзи c que - lorsque - когато, puisque - понеже, parce que - защото, и пред дума, която започва с гласна или нямо h:

Il n'y a pas d'enfants dans la cour, parce qu'il fait froid - Няма деца в двора, защото е студено.

Je m'approche. Приближавам се.

2. si (ако) пред il, ils :

s'il vous plaît (моля), s'ils viennent (ако дойдат).

3. jusque (до) пред: à, au, aux, en, ici, où:

jusqu'au bout -(докрай), jusqu'ici (дотук), jusqu'où irez-vous? - (докъде ще отидете?).

4. еntre - между, presque - почти, quelque - някакъв, в сложни думи:

entr'acte - антракт, presqu'île - полуостров, quelqu'un - някой си.

Забележка: Елизията не става пред huit - осем, onze - едно, oui - да, пред чужди думи, започващи с y, и пред числителни:
le yacht - яхта, la Yougoslavie - Югославия, le huitième - осмият, le onzième - единадесетият, le oui - потвърждението, de une à trois heures - от един до три часа.
----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

сряда, 7 юли 2010 г.

0015: Урок 6 - Правописни знаци

Правописни знаци във френски език - Accent circonflexe (ˆ)


Accent circonflexe (ˆ) се поставя върху буквите a, e, i, 0, u и показва, че са отпаднали срички или букви, най-често s, от съответната латинска дума.
Практическите указания за употребата на това ударение във френски език не могат да се дадат, защото то се обяснява само във връзка с произхода на думата:

Така - côte бряг,âne - магаре, pâle - блед, île -остров,
août - август.


Accent circonflexe (ˆ) се поставя още:

1. Върху u на минало причастие, мъжки род, единствено число (p. pass
é, masc.sing.) на глаголите във френски език:

devoir (трябва, длъжен съм) -
dû, croître (раста) - crû, mouvoir (движа) - mû.

2. Върху u на прилагателните mûr, mûre - зрял, а, sûr, sûre - сигурен,а.

3.
Върху о на притежателните местоимения: le nôtre, le vôtre, les nôtres, les vôtres.

4. Върху
a, u, i в окончанията на 1-во и 2-ро лице, мн.число на passé simple на глаголите:

nous parlâmes, vous parlâtes, nous finîmes, vous finîtes, nous reçûmes, vous reçûtes, nous vendîmes, vous vendîtes.

5. Върху a, u, i в окончанията на 3-то лице, ед.число на subjonctif imparfait на глаголите:

qu'il chantât, qu'il choisît, qu'il courût, qu'il vendît.

6. Върху i в окончанията на глаголите на aître и oître, когато това i е последвано от t:

il connaît, il croît, il paraît.
----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

събота, 3 юли 2010 г.

0014: Урок 5 - Правописни знаци

Правописни знаци във френски език - Accent grave (`)

фотоизточник:images.google.com
Правописният знак Accent grave (`) във френски език:

1. Върху е + една съгласна или съгласна + r или l, но при условие, че следващата гласна е нямо е (е muet):

mètre - метър, avènement - идване, je répète - повтарям, ils donnèrent, ils répétèrent.

Изключения правят някои думи, които имат accent aigu вместо accent grave:

all
égrement - игриво, crémerie - млекарница, événement - събитие, médecin - лекар, sécheresse - суша, développer - развивам, възпитавам, eléver - издигам, je répèterai - ще повторя, je répèterais - бих повторил.

2. В окончанието -
ès:
apr
ès - след, progrès - прогрес, succès - успех.

3. Върху a и u в следните думи:
à - на, déjà - вече, holà - ей, là - там, voilà - ето, - къде, където
----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

0013: Урок 4 - Правописни знаци

Правописни знаци във френски език - Accent
aig u (´)


Във френски език върху гласните букви на много думи се пишат правописни знаци, които въздействат върху произношението им.

Правописните знаци във френски език са: остро ударение - accent aigu (´) , тежко ударение - accent grave (`) , двойно ударение

- accent circonflexe (ˆ) , трема - tréma (¨) , седий - cedille (ç), съединителна чертичка - trait d'union (-) и апостроф - apostrophe (').
Accent aigu (´) се поставя над буквата е, когато тя се изговаря затворено:

На края на думите: dictée - диктовка, resté - останал, restés - останали.

В началото и в средата на думите пред гласна или съгласна или съгласна + r или l, ако следващата сричка не съдържа нямо е (е muet):

réorganiser -реорганизирам, obéir - подчинявам се, égal - равен, pénétrer - прониквам, réclame - реклама.

Забележка:

а) Пред rr или ll e се произнася отворено и не получава никакво ударение: terre -земя, belle - хубава, pelle - лопата, terrasse - тераса

б) е + il e, il или крайна произносима съгласна се произнася като е отворено и не получава ударение: oreille - ухо, réveil - събуждане, asseyez-vous - седнете, fer - желязо, sec - сух

в) Пред съгласната х и пред две съгласни с изключение на съгласна + r или l e се произнася като отворено е и не получава ударение:

expression - израз, respecter - уважавам, servir - служа, dessiner - рисувам, terrible - ужасен, intelligence - ум, разум.

Пред буквосъчетанията ch, gn, ph и th се пише accent aigu (´) върху e, защото те имат стойност на една съгласна:

échange - размяна, imprégner - импрегнирам, éphémère - краткотраен, éthique - етика, наука за нравствеността.
----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

0012: Урок 3 - Тонично ударение

Тонично ударение (Accent tonique)


Произношението на френските звукове зависи също така и от ударението.

Във френски език както и в български език една от сричките на всяка дума се изговаря по силно от другите: li-vre, in-sti-tu-
teur, res-ter, na-tion

Силата на изговора се чувства най ясно при изговарянето на гласната и тази носи
тоничното ударение.

Такава гласна се нарича
ударена - tonique, а тази, която не носи ударение - неударена - atone.
В български език тоничното ударение е свободно.

То пада върху всяка сричка на думата и се мести в различните думи от един и същ корен: во-да, кни-га, го-ди-на, у-ча, у-чи-тел, у-че-ник.

Във френски език тоничното ударение е фиксирано и неподвижно.

Във всяка самостоятелна дума то пада върху крайната сричка, ако тази сричка не е няма сричка: le-
çon, pro-fes-seur, bon-té, beau-té, -ger

Ако крайната сричка е образувана с нямо е, ударението пада на предпоследната сричка: lut-te, fai-re, vi-vre, po-li-ti-que, li-brai-re

Във френски език както и в български език има едносрични думи, които нямат ударение.

Такива думи не се изговарят самостоятелно, а заедно с предходната (проклитики) или със следващата дума (енклитики) в изречението.

Такива думи са членът, предлозите, неударените лични и възвратни местоимения и съюзите:le livre (книгата) , la règle (линията), je viens de lire (току-що прочетох), je me lave (мия се)

La professeur et moi (Преподавателят и аз).

Ако изговорим думата, за да я подчертаем, да я изтъкнем, тогава тя получава второ ударение върху началната сричка.

Това второ ударение се нарича ударение за настойчивост - accent d'insistance:formidable, dernier, pre-mier

Ако думата почва с гласна, ударението за настойчивост може да падне или върху първата, или втората сричка: épouvantable или épouvantable

----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

0011: Урок 2 - Сричкоделение

Сричкоделение във френски език

(Srichkodelenie vyv frenski ezik )

Произношението на много звукове във френски език зависи от мястото, което буквата или буквосъчетанието заема в дадена сричка.

Във френски език, както и в български, всяка дума има толкова срички, колкото са гласните, които се изговарят.

Сричките са
отворени - syllabes ouvertes, и затворени -syllabes fermées.

Сричката е отворена, когато завършва на гласна, която се произнася, а затворена, когато завършва на съгласна, която се произнася:
  • отворена - fau , li, té
  • затворена - teur, ber
За да разделим френските думи на срички, трябва да спазим следните правила:

Гласните буквосъчетания, които се изговарят като един звук, не се делят: rai-son, nei-ge, fau-te, cha-peau, beau-coup.

Буквосъчетания, в които има полугласни звукове, не се делят: soi-rée, moi-tié, lui-sant, tra-va-iller.

Eдна съгласна между две гласни отива към втората гласна, както и в български език: bé-bé, -re, i-dé-al, le-s é-lè-ves.

При две различни съгласни първата съгласна се отнася към предходната сричка, а втората - към следващата: tom-ber, man-ger, res-ter.

Когато втората от двете съгласни е r или l, и двете съгласни вървят със следващата сричка: se-cret, ré-gler, li-vrer, maî-tre.

Двойните съгласни се делят както в български език, като първата отива към предходната сричка, а втората - към следващата:

bel-le, ter-re, pel-le, cel-le, bal-le, chif-fre, bros-se, souf-fle, let-tre, pres-se, jet-te, des-ser-vir, es-sen-tiel, in-no-va-tion, at-ten-tion, je pour-rai.


Двойно mm или двойно nn, предшествано от е, не се дели: fe-mme, ils pre-nnent.

Буквосъчетанията ch, ph, gn не се делят: dé-char-ger, phi-lo-so-phie, ma-gni-fi-que.

Ако в думата има три съгласни, първата съгласна се отнася към предходната сричка, а другите две - към следващата.

Ако обаче втората съгласна е s, тя се отнася обикновено към предходната сричка: lec-tri-ce, obs-ti-n
é, obs-cu-ri-té.

Нямото е в края на думата образува сричка, която се нарича няма сричка (syllabe muette): ta-ble, qua-tre, li-vre, bê -te, ri re
----------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!

0010: Урок 1 - Френска азбука

Френска азбука ( Alphabet français)

Френски език принадлежи към групата романски езици, които произхождат от простонародния латински език.

Пренесен от римските завоеватели в древна Галия, простонародния латински език се разпространява все повече сред местното население.

Речниковият му състав се обогатява с думи от местните езици. Граматичният му строеж претърпява дълбоки изменения, които засягат както звуковата система, така също и самия строеж на езика.

Тези изменения го отдалечават от класическия латински език.
Френската азбука има 26 букви за разлика от българската, която има 30 букви.

Ето буквите от съвременната френска азбука, заедно с произнасяне на тяхното наименование:

  1. A,a / a/ /a/
  2. B,b /bé/ /бе/
  3. C,c /cé/ /se/
  4. D,d /dé/ /de/
  5. E,e /e/ /ə/
  6. F,f /effe/ /ef/
  7. G,g // /apiе/
  8. H,h /ash/
  9. I,i /i/ /i/
  10. J,j /ji/ /apii /
  11. K,k /ka/ /ka/
  12. L,l /elle/ /ɛl/
  13. M,m /emme/m/
  14. N,n /enne/n/
  15. O,o /o/ /o/
  16. P,p /pé/ /pe/
  17. Q,g /ku/ /ku/
  18. R,r /erre/ /ɛr/
  19. S,s /esse/ /ɛs/
  20. T,t /té/ /te/
  21. U,u /u/ /u/
  22. V,v /vé/ /ve/
  23. W,w /double vé/ /du blə ve/
  24. X,x /iks/ /iks/
  25. Y,y /i grec/
  26. Z,z /zed/
Освен тези единични букви във френски език има и буквосъчетания от гласни или съгласни с особено произношение. Тези буквосъчетания са следните:
  • ou - u - route -път ; fou - луд;
  • au, eau - o - faute - грешка ; chapeau - шапка
  • ai, ei - e,ɛ - mai - май; neige (nej) - сняг
  • ay - payer (pɛje) -плащам
  • 0y - waj - soyez ( swaje) - бъдете
  • eu, oe, oeu - peur (poe:r) - страх; oeil (oej) - око; coeur (koe:r) - сърце
  • oi - wa - soir (swa:r) - вечер
  • ui - lui (lui) - той; nuit (nui) - нощ
  • gn - magnifique (magnifik) - великолепен
  • ph - (f) - philosophie (filozofi) - философия
  • ch - (sh) - chercher (shershe) - търся; archéologie (arkeoloji) - археология
----------------------------------------------------------------
© 2010, Руминела - автор, All rights reserved!
© 2010, Румяна Миланова - консултант, All rights reserved!